Понякога съм сеизмично вдъхновение,
разкъсаната плът на ням вулкан.
Не търся в себе си различно измерение.
Не нося дрехи, а изпитвам свян.
Не паля свещи, а в душата ми - икона.
Езични танци под нозете ми горят.
Пръстта почитам, звездната Мадона
и Добротата във един объркан свят.
И вечно бързам, бързам и копнея.
Земята сякаш всеки миг ще спре.
Спокойствието бързам да намеря
далече скрита в нечии ръце.
И вдишвам, и поглъщам светлината
на драскащото есенно небе.
И искам да запомня аромата
на дъжд, листа и луди ветрове.
Понякога съм сеизмично вдъхновение,
понякога - умора на вулкан.
Поезията носи моето спасение,
пречистване, съдба, любов и блян.
Привет, Дима!
ОтговорИзтриванеПриеми моето искрено възхищение и комплимент за силното, ярко и същевременно по женски нежно стихотворение.. впечатлена съм!
Поздравления за създаването на блог - едно късче от безкрайното интернет-пространство, което да е само твое, но където всеки читател би могъл да намери нещо за себе си!
Сърдечен поздрав от мен за теб и пожелание за здраве, късмет, любов и още много красиви трепети, които да възпламеняват творческата ти жар :-)
Я, ода за сеизмозавъра. :D
ОтговорИзтриване:-D
ОтговорИзтриванеАдашче, не се стряскай от Bla, той е просто в трудна фаза ;-) Вероятно ще му мине след година-две..
От мен - поздрав!
пп. Ако не ти е приятен нечий коментар - лесно можеш да го изтриеш: изчезва без следа :-) Това си е твоят блог и можеш да го модерираш, както ти смяташ за добре.