ТАЗИ МОЯ ДУША НЕНАСИТНА

Тази моя душа ненаситна
все си търси от кой да открадне.
По света разпиляна се скита.
Де що види се мъчи да грабне.

От небето с две рижави плитки
Слънчо влюбен завихря земята.
Ручей вие в косите си китки.
Вятър радостно пляска в листата.

По нивята раздърпана шапка
се търкаля сред есенна слама.
Изрусяло бостанско плашило
ме подканя да стана голяма.

Най-спокойно се „пипа" по пладне.
Пъхам в джоба си шепа надежда!
Все си търси от кой да открадне
тази моя душа безметежна.

Автор: Димитрия Чакова

ПРОЛЕТ

Всяка пролет се нуждая от Земя

през която да прониквам в синевата.

Надълбоко, до сърцето на света да

се вкореня с любов и без остатък.

Да трептя с дъха на вечността -

тънка, жилава, недоузряла.

Със стипчива, хапеща уста да

изсмуквам младостта си помъдряла.

И така пробивайки пръстта

с вдъхновение да заразявам необята.

Не пропускам най-значимите неща -

всяка пролет се отдавам на земята.

автор: Димитрия Чакова

ПРОСЯКИНЯ

Отдавна мина времето, когато
копнеех да съм нечия любима.
Да се раздавам щедро и богато
и нищо във замяна да не взимам.

Обичах в сутрините с птичи крясък
да крия радостите си в ъглите.
Размесила тесто от бухнал пясък
закуска да приготвям на вълните.

Във мидени черупки да наливам
От аромата гъст на ветровете.
Две рохки стъпки нощем да приспивам
във топлия покой на снеговете.

автор: Димитиря Чакова

РОЖДЕН ДЕН

Поканих си гости - рожден ден все пак.
ЕГОТО появи се отегчено, но с фрак!
Подарък не носеше. Часът беше късен.
Поводът - весел, гостът - навъсен.
ВИСШЕТО АЗ със невидими длани
прикриваше с рози заздравелите рани.
Почерпи със обич разнородните гости -
едни месоядни, други - на пости.
И после се сля във изящната зала
със светлата нощ, омагьосала бала.
Латерна скрибуцаше една сред тълпата.
Порив за танц се събуди в ДУШАТА,
но тъй и не стана на дансинга прашен.
Танцът не беше чак толкова важен.
Чепикът я стягаше без ясна причина.
Мълком сбогува се и със тази година.
МЛАДОСТА я подкачаше за обувките тесни,
за незрелите избори, за лиричните песни.
И се чукна за здраве със СЪДБАТА ревнива
"За много години да съм здрава и жива!"

Изненада си спретнах. В това съм добра.
В деня на своето раждане -
НЕ БЯХ САМА!

художник: Милен Маринов
автор: Димитрия Чакова