Отдавна мина времето, когатокопнеех да съм нечия любима.
Да се раздавам щедро и богато
и нищо във замяна да не взимам.
Обичах в сутрините с птичи крясък
да крия радостите си в ъглите.
Размесила тесто от бухнал пясък
закуска да приготвям на вълните.
Във мидени черупки да наливам
От аромата гъст на ветровете.
Две рохки стъпки нощем да приспивам
във топлия покой на снеговете.
автор: Димитиря Чакова
Няма коментари:
Публикуване на коментар