Ето ни на този остров -
двама корабокрушенци.
Трябва да живеем просто,
по спартански, без претенции.
Изгоряха всички вещи,
всички книги и предмети.
Само две случайни свещи -
късно вечер да си светим.
Потопеният ни кораб
няма кой да го поеме.
Ако срещнем други хора -
те ще са от друго време.
Вънка леден месец вие,
с нокти пещерата чопли.
Трябва с мен да се завиеш
и така да се затоплим.
Вярвай, още сме чудесни
във прииждащата зима.
меден месец в леден месец
още можело да има.
просто трябвало наяве,
или може би насъне
нещо сигурно и здраво
най-внезапно да потъне.
Да останем на земята
само с голите си кожи,
Може без пари и слава
и без всичко друго може.
И без кърпа за сълзите,
дето по носа се стичат.
Ще ти каза първобитно:
Адски много те обичам.
автор: Недялко Йорданов
Няма коментари:
Публикуване на коментар