ТРАПЕЗАТА

И хлябът е на масата,

и виното,
и чашата, препълнена догоре.
И столът чака прав
на изморените крака,
прозорецът докрая е отворен!

Вратата, незаключена, не спи,
леглото е оправено,
чаршафи бели
със миризма на орех и пелин.
И ризата, опрана и изгладена,
лежи върху бамбуковия скрин.


И твоите сандали върху пода,
и лампата изгаря сам-сама в нощта,
и рие вън с копита неспокойни
червеният жребец на любовта!


И всичко те очаква,
всичко има, като преди.
Тестото втаса вече.
Тестото втаса вече.

А още е далече тягостната зима,
в която с огъня ще бъбря вечер.
Ах, само теб те няма.
Само теб!

Щом твойте стъпки не кънтят по двора,
тестото неомесено превтаса.

Не искам ни с човек,
ни с огън да говоря,
щом твоите очи
над моята вечеря не проблясват!
Ах, само теб те няма!
Само тебе.


И все едно, че нищо няма!
Ни хляб, ни вино са потребни
за пиршество,
в което трябват двама!



автор: Ваня Петкова