* * *

Бях на самия връх на мойта младост.

Бях див - несъразмерен и красив.

Обичах те без милост аз - със ярост -

и се учудвам, че останах жив.

Бях млад - красив и неправдоподобен!

Как падах аз над твоя тъмен глас.

Виновен съм - отскръбният ти спомен

не справедливост - милост искам аз.

И пак сънувам оня светъл хаос...

Не подозирах, а съм бил щастлив!

Обичах те без милост аз - със ярост!

И съжалявам, че останах жив!

автор: Христо Фотев