Вълните на морето са жени,
избягали от къщите-окови.
Ела,
една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново.
Ела,
сред най дълбокото иди,
Ела,
сред най дълбокото иди,
сред царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди-
едва сега ще можеш да откриеш.
Страхливия ще седне на брега,
Била ли си обичана преди-
едва сега ще можеш да откриеш.
Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен.
Безсилния ще плаче от тъга.
А истинския сам ще те намери.
Ще иска той с прегръдка да те спре,
А истинския сам ще те намери.
Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай, нито спирай.
Вълната е вълна насред море
а тръгне ли към плиткото - умира.
Вълната е вълна насред море
а тръгне ли към плиткото - умира.
автор: Евтим Евтимов
Няма коментари:
Публикуване на коментар