Големият мъж не плаче на ничия гръд.
Когато опасно се влюби - превръща се в път.
Надалече се скита. Философски мълчи.
Титанично потъва до звездите почти.
Не застава виновен пред страшния съд.
У дома се прибира полумъртъв от студ.
Там, където го чака всеки ден верността,
светът му взривява се в спотаена сълза.
автор: Димитрия Чакова
Няма коментари:
Публикуване на коментар